Хаити приема близо 200 000 принудително депортирани лица, съобщава ООН след брутално убийство, извършено от банда
Сара Морланд
28 август 2026 г.
-
Свикана е извънредна среща след нападението в Кенскоф
-
Банди взеха десетки заложници и убиха хора, потърсили убежище в църквата
-
През тази година се засилиха принудителните депортации към Хаити от съседните държави
-
САЩ призовават за подновяване на мандата на силите, подкрепяни от ООН
Близо 200 000 души са били принудително върнати в Хаити през първите осем месеца на тази година, съобщи представител на ООН по време на извънредно заседание на Съвета за сигурност в петък, няколко дни след като при брутално нападение на банда близо до столицата загинаха почти 50 души.
Принудителното връщане засяга с поне 20 000 души повече, отколкото през същия период на миналата година, заяви на заседанието Индрика Ратвате, и.д. помощник-генерален секретар по хуманитарните въпроси.
Атаката в неделя вечерта се случи няколко дни, след като Хаити прие първия си депортационен полет от САЩ, откакто администрацията на Тръмп спечели съдебна битка, с която беше прекратен временният защитен статут на около 350 000 хаитяни. В четвъртък пристигна още един полет с мигранти от САЩ и Бахамските острови.
Междувременно хаитянски анализатори по въпросите на сигурността предупредиха, че напливът на незаконно оръжие в страната влошава конфликта, който отне живота на повече от 21 000 души от 2022 г. насам.
ООН оценява, че по-голямата част от оръжията в Хаити произхождат от югоизточната част на САЩ, макар че много от тях се внасят незаконно в страната през сухопътната граница с Доминиканската република.
Нападението в Кенскоф
Ратвате докладва пред Съвета за сигурност заедно с Карлос Руис, ръководител на Интегрираната мисия на ООН в Хаити (BINUH), който предупреди, че без подобряване на сигурността усилията за напредък в подготовката за първите избори в страната от десетилетие насам остават «силно ограничени и уязвими към пречки».
Руис заяви, че сред 47-те души, убити в неделя в планинското селище Кенскоф, близо до столицата Порт-о-Пренс, са били три момчета и две момичета, като там къщи са били подпалени, а хора, опитващи се да избягат, са били нападнати вътре в църква.
«Този последен разтърсващ инцидент е сурово напомняне за спешната необходимост от по-нататъшно укрепване на международната подкрепа за сигурността в Хаити», заяви Руис.
Мандатът на силите, подкрепени от ООН, наближава края си
Дипломатите изтъкнаха, че нападението показва необходимостта от по-бързо разширяване на разполагането на многонационалните сили, подкрепяни от ООН, на които е възложено да помагат на полицията в борбата срещу бандите, които значително разшириха влиянието си през последните пет години.
Хаитянските власти за първи път поискаха чуждестранна военна помощ през 2022 г., но тя се осъществи бавно, а преди една година ООН възложи разгръщането на различна, по-голяма и по-агресивна сила, наречена «Сила за борба с бандите» (GSF).
GSF има за цел да достигне състав от 5500 войници до есента на тази година. В края на септември Съветът за сигурност ще гласува дали да поднови мандата ѝ.
Представителката на САЩ Дженифър Лочета призова Съвета за сигурност да поднови мандата.
«GSF не беше създадена, за да издава изявления отвътре зад стените на базата или да харчи парите ни, докато Хаити страда», каза тя и добави, че ако повече държави предоставят материална подкрепа на силите, това би помогнало на полицията да се бори с бандите по-ефективно.
«Именно тази атака е причината, поради която мисията и мандатът на Силите за борба с бандите, одобрени от ООН, са от значение», заяви тя.
Представител на хаитянското правителство заяви, че Чад, Монголия и Кот д\\\’Ивоар са се съгласили да подкрепят силите и че се работи по сключването на подобни споразумения със Шри Ланка, Бангладеш, Ямайка и Гватемала. Последните две държави вече са разположили личен състав в рамките на предишна версия на силите.
Сара Морланд е британско-френска журналистка, която отразява новини от цяла Латинска Америка и Карибите, включително насилието на основата на пола, събитията в минния сектор, регионалните финанси и конфликта в Хаити. Тя се присъедини към Ройтерс през 2019 г. и е изучавала разследваща журналистика в „Сити“, Университет на Лондон. Сара живее в Мексико Сити, обича пикантната храна, „dad rock“ и да се сприятелява с местните котки.
REUTERS
*Как Хаити стигна дотук
Сегашната криза в Хаити е резултат от постепенното разпадане на държавните институции, ускорено след убийството на президента Жовенел Моиз през юли 2021 г. През 2022–2024 г. въоръжените банди започнаха да прерастват от местни престъпни групировки в добре въоръжени организации, които контролират територии, пътища, пристанища и цели квартали. Особено силни станаха двете съперничещи коалиции G9 и G-Pèp, които през 2024 г. временно обединиха сили под името «Viv Ansanm» («Да живеем заедно») и предприеха координирани атаки срещу полицията, затворите и държавните учреждения. Днес въоръжените групировки контролират по-голямата част от Порт-о-Пренс и разширяват присъствието си извън столицата.
През октомври 2022 г. хаитянското правителство поиска международна въоръжена помощ. Тъй като сред държавите членки нямаше желание за нова класическа мироопазваща операция на ООН, Съветът за сигурност през 2023 г. разреши създаването на Многонационална мисия за подкрепа на сигурността (MSS), оглавена от Кения. Тя не беше мироопазваща мисия на ООН, а международна сила, одобрена от ООН, предназначена да подпомага хаитянската полиция. Разгръщането ѝ обаче беше бавно и силите останаха недостатъчни спрямо мащаба на кризата.
Затова през септември 2025 г. Съветът за сигурност реши MSS да бъде заменена от значително по-голямата Сила за борба с бандите (Gang Suppression Force – GSF) с планиран състав около 5500 души и по-широк мандат за операции срещу въоръжените групировки. И тя не е «синя каска» на ООН: представлява многонационална сила, упълномощена от Съвета за сигурност, докато ООН осигурява значителна част от логистичната ѝ поддръжка чрез специално създадения офис UNSOH.
Отделно от тези въоръжени сили в страната действа BINUH – Интегрираната служба на ООН в Хаити. Тя е политическа мисия, а не военна: наблюдава положението с правата на човека, подпомага институциите и политическия процес и докладва пред Съвета за сигурност. Така в Хаити едновременно действат хаитянската полиция и армия, международната GSF, подпомагана от ООН, и цивилната мисия BINUH – структури с различен статут и задачи. Междувременно бандите продължават да разширяват териториалния си контрол, а политическата и хуманитарната криза практически блокира възстановяването на нормалното държавно управление и провеждането на избори.
