Румен Радев е натрупал 90 милиона гледания в TikTok чрез мрежи, чието поведение трудно може да се обясни с органична активност. Това става ясно от мониторингов доклад на Balkan Free Media Initiative (BFMI) и аналитичната платформа Sensika, документиращ координирана дигитална манипулация в българската информационна среда преди парламентарните избори на 19 април 2025 г. Докладът е цитиран и коментиран от европейското издание EUobserver.
Фалшива мобилизация или реална подкрепа?
Основният въпрос, който докладът поставя, остава без отговор:
«Колко от тази активност е израз на действителна обществена подкрепа и колко е произведена чрез фалшиви профили, пренасочени страници и координирано публикуване, целящо да имитира спонтанна гражданска мобилизация?»
Паралелно с активността около Радев, докладът документира и координирана дигитална присъствие на Делян Пеевски — олигарх под санкциите «Магнитски», също участващ в изборите — поддържано чрез група почти идентични профили. Нито платформите, нито Централната избирателна комисия са реагирали, въпреки че доказателствата са публично достъпни от седмици.
Механизмът за реакция е задействан — но институциите липсват
Два дни след публикуването на доклада служебното правителство е задействало механизма за реакция по Закона за цифровите услуги (DSA) — европейски инструмент, координиращ действията между държавите членки, регулаторите и платформите преди чувствителни избори.
Проблемът е, че механизмът е толкова ефективен, колкото институциите, с които работи. В България те до голяма степен липсват:
- няма национален орган, наблюдаващ координирано дигитално поведение;
- няма изградени работни отношения между държавните институции и платформите;
- усилията на гражданското общество са слабо развити и некоординирани;
- Централната избирателна комисия не е започнала разследване.
България — в края на списъка с приоритети
EUobserver поставя българския случай в по-широк европейски контекст — и картината не е окуражаваща:
«Информационната среда в България вече се оформя от сили, които никой не контролира или разследва, а изглежда и никой не бърза особено да ги разбере.»
България провежда осмите си избори за пет години в момент, когато европейският капацитет за реакция е насочен другаде — преди всичко към Унгария, където на 12 април се провеждат избори с далеч по-голям геополитически залог. Петнадесетгодишното управление на Виктор Орбан, връзките му с Москва и системното демонтиране на демократичните институции са добре документирани и внимателно следени от Брюксел.
България влиза в изборите с натрупан товар от реални провали, отбелязва изданието:
- икономическа тревога след турбулентния преход към еврото;
- институционално изтощение след поредица безрезултатни вотове;
- политическа класа, изчерпала общественото доверие, без да реши причините за кризата.
«В такава среда няма нужда допълнително да се насажда страх. Резултатът е информационна среда, в която е наистина неясно къде свършва общественото настроение и където започва изкуствено създадената динамика.»
Уроците от Румъния — и дали Европа ще действа навреме
Прецедентът е известен. На 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, спечелен неочаквано от крайнодесния кандидат Калин Джорджеску, след като бяха представени доказателства за незаконно финансиране и масирана манипулация чрез координирана кампания в TikTok. Европейската комисия принуди платформата да даде обяснения — но едва след като щетите вече бяха нанесени.
Moldova и Унгария също са прибягвали до механизма по DSA преди избори. Фактът, че България не е изключение, не носи успокоение.
Meta и TikTok имат правно задължение по европейското законодателство да идентифицират и ограничават рисковете за изборните процеси. Доказателствата от България покриват този праг. Дали Брюксел ще действа преди 19 април — това, според EUobserver, ще бъде реалният тест за ангажимента на Европа към демократичната устойчивост в държава, която хронично остава в края на списъка с приоритети.
