Милиони гласоподаватели в три европейски държави гласуваха в предизборната \\\”супер неделя\\\” през уикенда на фона на опасения от крайнодесни победи, особено в Румъния и Полша. Центристите обаче запазиха позициите си в двете страни-членки на Европейския съюз и НАТО, граничещи с разкъсваната от война Украйна, осигурявайки тласък на Запада.
Управляващата партия в Португалия също си осигури парламентарна победа, но крайната десница постигна рекордни успехи.
Препоръчани истории
Проевропейски центристи печелят напрегнатата президентска надпревара в Румъния
Центристът Тшасковски води на първия тур в оспорваната президентска надпревара в Полша
Португалия провежда трети избори в рамките на три години
Могат ли митата на ЕС срещу Русия да доведат до прекратяване на огъня за Украйна?
Брюксел може да въздъхне предпазливо с облекчение, след като проевропейските кандидати излязоха победители на трите избора. Но докато центърът засега се задържа, крайнодесните популистки сили продължават да нарастват и в трите страни, последният от поредица крайнодесни вълни в Европа.
Миналото лято изборите за ЕС станаха свидетели на ясен завой надясно в Европейския парламент, разтърсвайки правителствата в 27-членния блок и оставяйки основните политически партии на кръстопът. Въпреки резултатите от \\\”супер неделята\\\”, евроскептичните партии продължават да събират подкрепа.
Румъния
Президентските избори в Румъния завършиха с категорична победа за центристкия кандидат Никусор Дан, който спечели 54 процента от гласовете срещу националистическия си съперник Джордж Симион с 46 процента.
Внимателно наблюдаваната надпревара, която има геополитически последици за ЕС, привлече най-високата избирателна активност в страната от 25 години насам, като около 65 процента от имащите право на глас гласуваха.
Изборите бяха белязани от драматично завръщане на Дан, 55-годишния кмет на Букурещ, който изоставаше в ранните етапи, но излезе напред в последните дни на гласуването.
Дан, бивш математик, обеща да се справи с корупцията и да подкрепи ЕС и НАТО.
Симиън проведе кампания, основана на евроскептицизъм и националистическа реторика, обещавайки да спре военната помощ за Украйна и да свали управляващата върхушка в стил, подобен на този на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Ранната му преднина предизвика опасения сред либералните слоеве от населението, но с излизането на резултатите стана ясно, че гласоподавателите са се обединили зад визията на Дан за центристка Румъния.
След анулирането на предишния вот през декември, поради предполагаема руска намеса, залозите на изборите в неделя бяха много високи.
Мнозина видяха надпреварата като референдум за бъдещата политическа посока на Румъния и нейната роля в ЕС и НАТО.
Високата избирателна активност отразява съпротивата срещу надигащия се десен популизъм, засилвайки западната ориентация на Румъния във време на регионална нестабилност.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да поздрави проевропейския победител, като каза, че победата на Дан ще помогне за \\\”силна Европа\\\”.
Гледайки напред, Дан планира да сформира коалиция както с лявоцентристки, така и с дясноцентристки партии, целяща да стабилизира политическия пейзаж и да изпълни обещанията си за реформи.
Говорейки пред частната телевизия Digi24, Дан каза, че иска ново коалиционно правителство да включва и четирите дясноцентристки и лявоцентристки парламентарни партии.
Полша
Според втори екзит пол, публикуван късно в неделя вечерта, Рафал Тшасковски, заместник-лидер на центристката партия \\\”Гражданска платформа\\\” на премиера Доналд Туск, спечели 31,1 процента от гласовете.
Карол Навроцки от консервативната партия \\\”Право и справедливост\\\” (ПиС) се класира на второ място с 29,1 процента от гласовете.
Гласуването беше и референдум за правителството на Туск, сформирано през декември 2023 г. след прекратяване на осемгодишното управление на ПиС, което беше белязано от подкопаване на съдебната система и медиите.
Ако изборният резултат, който не се очаква до по-късно днес, върви така, както предполага екзит полът, Тшасковски и Навроцки ще се състезават на втори тур на 1 юни, като нито един от тях няма да спечели повече от 50 процента на първия тур.
Междувременно други кандидати на първия тур – включително Славомир Менцен от крайнодясната партия на Конфедерацията и Магдалена Биеят от партията \\\”Левика\\\” – ще бъдат елиминирани.
\\\”Предстои ни много, много работа и се нуждаем от решителност\\\”, каза Тшасковски пред поддръжниците си в неделя вечер.
Той предупреди, че истинската работа на правителството току-що е започнала, като се има предвид дълбоката политическа поляризация в полското общество.
Коментирайки Х, премиерът Туск, който е изковал проевропейски път, заяви, че следващите две седмици ще решат бъдещето на Полша.
Междувременно лагерът на Навроцки подчерта необходимостта да се предотврати това, което описа като \\\”монопол върху властта\\\” от страна на Гражданската коалиция.
Социалните въпроси доминираха по време на кампанията, като Навроцки се представи като пазител на консервативните ценности, докато Тшасковски получи подкрепа от избирателите за обещанията си да подкрепи абортите и правата на ЛГБТК.
И двата лагера сега са фокусирани върху мобилизирането на поддръжници и привличането на гласоподавателите на вероятно елиминираните кандидати, тъй като решителният балотаж изглежда вероятен.
Президентът в Полша има право да налага вето на закони, така че победителят ще има пряко влияние върху това дали проевропейското правителство на Туск може да изпълни програмата си. Външната политика, съдебната реформа и гражданските права са заложени на карта.
Победа на Тшасковски на втория тур може да позволи на правителството на Туск да приложи програма, която включва отмяна на съдебните промени, въведени от ПиС, които според критиците подкопават независимостта на съдилищата.
Въпреки това, ако Навроцки спечели, безизходицата, която съществува, откакто Туск стана министър-председател през 2023 г., ще продължи.
Португалия
В Португалия на парламентарните избори управляващият десноцентристки Демократичен алианс, воден от премиера Луиш Монтенегро, взе 89 места в 230-местния парламент, доста по-малко от 116, необходими за мнозинство. Партията събра 32,7 процента от гласовете.
Социалистическата партия (PS) и крайнодясната партия Chega завършиха дори на второ място, като и двете си осигуриха по 58 места. Социалистите претърпяха значителни загуби в сравнение с предишните избори, което накара лидера на партията Педро Нуно Сантуш да подаде оставка.
С резултатите от няколко места, които все още предстои да бъдат обявени, Чега може да се превърне в основната опозиционна партия. Chega, която се кандидатира с антиимигрантска платформа, спечели рекордните 22,6 процента от гласовете, впечатляващо увеличение от 1,3 процента, които получи на дебютните си избори през 2019 г.
\\\”Ние не спечелихме тези избори, но влязохме в историята\\\”, каза лидерът на \\\”Чега\\\” Андре Вентура пред агенция АФП.
\\\”Системата на двупартийно управление в Португалия приключи\\\”, каза Вентура, който е бивш спортен коментатор по телевизията.
Междувременно възходът на Чега подчерта нарастващото сцепление на крайнодясната политика в Португалия, докато Либералната инициатива (IL) също постигна успехи, осигурявайки девет места.
\\\”Хората искат това правителство и този премиер\\\”, каза Монтенегро на ликуващите си поддръжници след обявяването на резултатите.
Но дори и с подкрепата на новосъздадената бизнес партия IL, AD все още ще се нуждае от подкрепата на Chega, за да приеме законодателство.
От своя страна обаче Черна гора, 52-годишен бивш адвокат, отказа какъвто и да е съюз с антисистемната партия, заявявайки, че тя е \\\”ненадеждна\\\” и \\\”не е подходяща за управление\\\”.
Гласуването беше доминирано от инфлацията, жилищните и имиграционните въпроси.
Резултатът от гласуването повдига перспективите за законодателна безизходица или необходимостта от ad hoc споразумения по ключови политики, което би усложнило и без това трудния политически фон в страната с население от 10,6 милиона души.
Изборите в неделя, трети за толкова години, бяха свикани, след като Черна гора не успя да спечели парламентарен вот на доверие през март.
Той беше принуден да свика предсрочни избори, след като опозицията постави под въпрос почтеността му по отношение на сделките на консултантската фирма на семейството му. Той отрече да е извършил каквото и да било нарушение.
Правителството на Черна гора ще трябва внимателно да се ориентира в политическите приоритети и да изгради консенсус между партийните линии, като същевременно се опитва да запази общественото доверие и да се справи с постоянните икономически и социални проблеми.
