
Ед ван дер Елскен (1925–1990) е сред най-оригиналните европейски фотографи на XX век. Неговото творчество трудно се побира в традиционните категории на документалната, репортажната или художествената фотография. Той снима действителността, но я преживява като роман; наблюдава хората, но непрекъснато влиза в отношения с тях; документира своето време, но не крие собствените си чувства.
В центъра на неговия свят стоят младостта, любовта, самотата, бунтът, еротиката и неизбежното остаряване. Ван дер Елскен не търси съвършените лица и безупречните композиции. Привличат го хората, които живеят на границата на обществените условности, и онези кратки мигове, в които човешкото лице издава повече, отколкото думите могат да кажат.
От Амстердам до Париж
Едуард ван дер Елскен е роден на 10 март 1925 г. в Амстердам. Израства в семейство, в което изобразителното изкуство не е чуждо занимание, и първоначално се насочва към скулптурата. Втората световна война прекъсва художественото му образование. През годините на германската окупация преживява принудителен труд и успява да избяга.
След войната открива фотографията. Работи известно време в Амстердам, но истинското му художествено пробуждане настъпва през 1950 г., когато заминава за Париж.

Френската столица тогава е притегателен център за художници, писатели, джаз музиканти и млади хора, които искат да скъсат с порядките на предвоенна Европа. Кафенетата на Сен Жермен де Пре, нощните клубове и евтините квартири са естествената среда на новото поколение.
Ван дер Елскен се присъединява към тази бохема не като външен наблюдател, а като един от нейните участници.
В Париж работи във фотографската лаборатория на агенция Magnum, където се запознава с фотографската практика на някои от най-големите имена в професията. Особено значение за него има срещата с Едуард Щайхен, който разпознава таланта му и насърчава неговото развитие.
„Любов на левия бряг“ – роман, разказан със снимки
Главна героиня е Ан – образ, вдъхновен от австралийската танцьорка Вали Майер, една от най-запомнящите се фигури на парижката бохема.
Книгата съчетава действителни хора и ситуации с художествено изградена повествователна линия. Именно това я прави толкова необичайна за времето си. Ван дер Елскен не се задоволява да показва отделни фотографии. Той използва последователността на изображенията, техния ритъм и взаимното им противопоставяне, за да създаде история.
„Любов на левия бряг“ се превръща в едно от знаковите произведения в историята на фотографската книга и оказва влияние върху следващите поколения фотографи.
Амстердам, улицата и човешкото лице
След парижкия период Ван дер Елскен се завръща в Нидерландия. Амстердам става една от главните сцени на неговото творчество.
Той снима влюбени двойки, улични хулигани, деца, проститутки, музиканти, работници и случайни минувачи. Особено го привлича младежката култура – първо поколението на рокендрола, а по-късно хипитата и участниците в обществените движения през 60-те години.

Неговият подход е необикновено непосредствен. Често застава съвсем близо до хората, разговаря с тях, провокира ги, кара ги да погледнат право в обектива. Вместо да се стреми към незабележимост, той превръща присъствието на фотографа в част от събитието.
Затова и много от портретите му имат особена сила. Изобразените хора не изглеждат като обекти на изследване, а като личности, които отвръщат на погледа на зрителя.
Това е една от най-характерните особености на неговото изкуство: фотографията не е само изображение, а среща между двама души.
Пътешествия по света и „Сладък живот“
През 1959–1960 г. Ван дер Елскен предприема продължително пътешествие със съпругата си Герда ван дер Вен. Двамата преминават през Африка, Азия, Съединените щати и Мексико. Фотографът снима огромно количество материал, от който по-късно създава една от най-значимите си книги – Sweet Life („Сладък живот“), публикувана през 1966 г.

Заглавието е донякъде иронично. Вместо туристически забележителности и екзотични пейзажи, фотографът показва хората в тяхното всекидневие – бедни квартали, оживени улици, пристанища, работници и деца.
Подготовката на книгата продължава години. Издателите се колебаят дали подобно необичайно произведение ще намери публика. Ван дер Елскен обаче настоява върху собствената си концепция за оформлението и последователността на снимките.
Впоследствие Sweet Life е призната за едно от големите постижения на фотографското книгоиздаване през XX век.
Особено място в неговото творчество заема Япония. Той я посещава многократно, снима улиците на Токио, младите хора, нощния живот и бързото преобразяване на японското общество. През 1988 г. издава The Discovery of Japan („Откриването на Япония“).
Джазът, киното и влюбената камера
Музиката също е сред големите увлечения на фотографа. Ван дер Елскен снима джаз музиканти по време на концерти и репетиции, като се стреми да улови не толкова официалния им образ, колкото физическото усилие, емоцията и напрежението на изпълнението.
Неговите джазови фотографии са изпълнени с движение, контрасти и драматично осветление. Те изглеждат почти така, сякаш самата музика е оставила следи върху фотолентата.
Постепенно фотографът се насочва и към киното. Създава документални филми, в които използва същия непосредствен, понякога провокативен подход.
Една от най-важните му филмови работи е De verliefde camera („Влюбената камера“, 1971). Заглавието отлично характеризира неговото отношение към фотографията. Камерата за него не е безстрастен регистратор, а средство за изразяване на любопитство, възхищение и човешка привързаност.
Той не се стреми да заличи собственото си присъствие. Напротив, разговаря с героите си, смее се, коментира и понякога ги предизвиква. Така неговите филми се превръщат в своеобразни автопортрети на човек, който непрекъснато общува със света.
Последният филм – среща със смъртта
През 1988 г. Ван дер Елскен научава, че страда от рак. Вместо да се оттегли от публичния живот, решава да заснеме собствената си болест.
Резултатът е документалният филм Bye („Сбогом“, 1990) – едно от най-необичайните произведения в неговата кариера.
Тук фотографът обръща камерата към себе си. Показва болничните процедури, физическото страдание, разговорите с близките и постепенното приближаване на смъртта.
Филмът е лишен от сантименталност. В него има страх, раздразнение, хумор и характерната за автора прямота. Човекът, който цял живот е снимал другите, сега сам се превръща в главния герой на своя последен разказ.
Ед ван дер Елскен умира на 28 декември 1990 г. в Едам, на 65-годишна възраст.
Наследството на един непокорен фотограф
Ван дер Елскен оставя повече от двадесет фотографски книги, множество филми и огромен архив от негативи, контактни копия и отпечатъци.
През 2019 г. амстердамският Райксмузеум и Нидерландският музей на фотографията придобиват съвместно около 8000 фотографии и 3000 контактни листа от неговото наследство. Това позволява ново изследване на творческия му метод.
Неговото влияние се открива както в съвременната улична фотография, така и в документалното кино и автобиографичните визуални разкази.
Но най-важното в неговото творчество остава отношението към човека.
Ван дер Елскен не идеализира героите си. Те могат да бъдат красиви или грозни, груби или нежни, смешни или трагични. Той ги приема с цялата им противоречивост.
Именно затова неговите фотографии не изглеждат като музейни документи за едно отминало време. Те продължават да въздействат със своята жизненост и непосредственост.
Ед ван дер Елскен принадлежи към онези редки художници, за които изкуството не е бягство от действителността, а начин да я обичат – дори когато тя е несъвършена, жестока или тъжна.
Източници:
-
Rijksmuseum, „10 Things About Ed van der Elsken“, биографичен и архивен материал.
-
Rijksmuseum, „Ed van der Elsken“, музейна колекция и творческо наследство.
-
Ed van der Elsken Estate, официална биография и библиография.
-
Leiden University, PhotoLexicon, септември 1991 г., историко-биографично изследване.
-
NPO Doc, 2 февруари 2017 г., документален обзор на филмовото творчество.





