Дигитален затвор: как режимът на Вучич изгражда мрежа от технологии за масово наблюдение на сръбските граждани
Сърбия официално е кандидат-членка на Европейския съюз, официално строи демокрация, официално се стреми към европейски стандарти. Неофициално — изгражда една от най-разгърнатите мрежи за масово наблюдение на Балканите, съчетаваща китайски камери с лицево разпознаване, израелски шпионски софтуер и вътрешни цифрови инструменти за следене. Разследвания на Amnesty International, Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL), Foreign Policy и редица независими организации документират как режимът на президента Александър Вучич е превърнал технологиите за наблюдение в инструмент на политически контрол.
«Safe City»: китайският гръбнак на системата
Началото на историята може да се постави в 2011 г., когато сръбското правителство започва преговори с китайския технологичен гигант Huawei за проект, наречен «Safe Society». През 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на вътрешните работи и Huawei. Три години по-късно партньорството се трансформира в мащабна програма за «умен град» — по-мек начин да се каже, че хиляди интелигентни камери ще бъдат инсталирани в Белград и Нови Сад.
Фондацията Heinrich Böll описва мащаба:
«На периферията на ЕС Сърбия е разгърнала достатъчно биометрични технологии за наблюдение от китската Huawei, за да покрие практически всички обществени пространства в Белград.»
Системата носи името «Safe City» и включва камери с висока резолюция, способни на:
- лицево разпознаване
- автоматично разпознаване на регистрационни номера
- анализ на поведение и засичане на «ненормални» действия
- изчисляване на размера на тълпи
- проследяване на движението на хора и превозни средства
Всички данни се съхраняват централизирано в платформата OceanStor на Huawei за срок до една година, сочи архивиран документ на самата компания, цитиран от New Statesman.
Maja Bjeloš от Белградския форум за сигурност е директна в оценката си, цитирана от New Statesman:
«Полицията инсталира интелигентните камери без правно основание. С други думи, действията им бяха незаконни. След Русия Сърбия беше първата държава в Европа, въвела масово биометрично наблюдение, ръководено от държавата.»
Тайни договори и разширяване в тъмното
Разследване на RFE/RL от 2023 г. показа, че 42 местни управления в цяла Сърбия са закупили китайски камери за наблюдение, някои с възможности за лицево разпознаване. Но истинският мащаб на програмата е разкрит едва след кибератака срещу сръбската ИТ компания Informatika AD през юни 2025 г., при която изтичат над 1,7 милиона файла.
Изтеклите документи, прегледани от RFE/RL, разкриват поверителна поръчка от март 2024 г. за разширяване на системата с до 3 500 допълнителни камери, нов софтуер и услуги. Сред тях — нови базови станции за проследяване, управление на гласови повиквания и подобрени аналитични инструменти за видеонаблюдение.
Успоредно с това се разширява мрежата eLTE — защитена комуникационна платформа, базирана на технологии на Huawei, която свързва камерите за наблюдение, полицейските терминали и командните центрове на МВР. Описвана публично като телекомуникационна инфраструктура, тя на практика функционира като интегрирана оперативна система на органите на реда.
RFE/RL цитира анализатори, оценили изтеклите файлове:
«Ако това бъде разгърнато в Белград, то би означавало гъстота на камерите, рядко виждана извън Китай.»
Министерството на вътрешните работи на Сърбия не е отговорило на запитванията на RFE/RL. Huawei поддържа позицията, че е единствено производител и продавач, а отговорността за употребата на технологията лежи изцяло върху потребителя.
Вучич: «Ние можем да броим всяка глава»
Политическото намерение зад системата трудно може да бъде прикрито, когато самият президент се хвали с нея. CBS News документира как Вучич публично е заявил, че полицията има капацитет да брои «всяка глава» на антиправителствените събирания. Foreign Policy описва как той е използвал дронове за запис на собствени митинги — огледало на поведението на Тръмп — с цел да докаже, че подкрепата му е по-голяма от тази на опозицията.
В обществото страхът е осезаем. Бившият сръбски комисар за защита на личните данни Родолюб Шабич е категоричен, цитиран от CBS News:
«Системата може да се използва за следене на политически опоненти, за наблюдение на критици на режима по всяко време — което е напълно противоречащо на закона.»
«Цифров затвор»: Pegasus, Cellebrite и вътрешен шпионски софтуер
Ако камерите за наблюдение покриват публичното пространство, шпионският софтуер прониква в личното. През декември 2024 г. Amnesty International публикува доклада «A Digital Prison» («Цифров затвор»), документиращ системно и незаконно прицелване на гражданското общество в Сърбия с три вида инструменти:
- Pegasus — шпионски софтуер на израелската NSO Group, способен да прихваща съобщения, да активира микрофона и камерата на телефона
- Cellebrite — израелски инструмент за мобилна съдебна криминалистика, използван при задържане на активисти
- Вътрешно разработен Android шпионски софтуер — инсталиран по време на полицейско разпитване
Amnesty International установява употребата на Pegasus срещу сръбското гражданско общество три пъти в рамките на две години. Последният случай е документиран на 14 февруари 2025 г., когато две журналистки от Балканската следователска репортерска мрежа (BIRN) получават съмнителни съобщения в Viber от сръбски номер, свързан с Telekom Srbija — държавен телекомуникационен оператор. Анализът на Amnesty International установява, че при кликване линкът би инсталирал Pegasus.
Една от журналистките — Богдана — коментира за Amnesty International:
«Когато разбрах, че линкът на телефона ми е Pegasus, бях абсолютно вбесена. Почувствах се като да имам натрапник в собствения си дом. Крайно обезпокоително усещане… Изключително се притесних за изворите ми, които биха могли да бъдат изложени на риск.»
Сръбските власти отхвърлят обвиненията като «безсмислени». Агенцията за сигурност и информация (БИА) не е отговорила на двете писма на Amnesty International — от ноември 2024 г. и март 2025 г.
Арсенал от шпионски инструменти с дългогодишна история
Balkan Insight документира, че сръбските служби за сигурност са клиенти на компании за кибершпионаж от близо десетилетие. Използваните инструменти включват:
- Predator на Cytrox (потвърдено от Google\\\’s Threat Analysis Group)
- Circles — система за проследяване на местоположение чрез сигнализационния протокол SS7
- Cyberbit и FinSpy
- Cognyte — закупен дори от министерства без мандат за сигурност, като бившето Министерство на търговията, туризма и телекомуникациите
Balkan Insight описва и конкретни злоупотреби: подслушване на разговорите на разследващи журналисти и последващо изтичане на информация до проправителствени таблоиди; публикуване на лични данни от полицейски досиета срещу политически опоненти; изтичане на биометрични данни на прокурор, разследващ случаи с участието на хора, близки до властта.
Реакцията на ЕС и гражданското общество
Европейският парламент е реагирал рано — през април 2021 г. група евродепутати е изразила загриженост към тогавашния министър на вътрешните работи Александър Вулин, предупреждавайки, че Белград рискува да се превърне в «първия град в Европа, в който значителна част от територията е покрита с технологии за масово наблюдение».
Сръбската неправителствена организация SHARE Foundation — партньор на Amnesty International в разследванията — е подала заявки за достъп до обществена информация относно камерите, но МВР е отказало, позовавайки се на конфиденциалността на документите за обществените поръчки. Парадоксално, Huawei публикува подробно проучване на проекта на собствения си уебсайт — информацията е свалена след публичен скандал, но е архивирана онлайн.
Под натиска на гражданското общество правителството е принудено два пъти да оттегля законопроекти, опитващи се да легализират масовото биометрично наблюдение — през 2022 г. и отново след поредица от протести. Независимо от това, разширяването на системата продължава: с тайни договори, при непрозрачни обществени поръчки и без ясна правна рамка.
Global Voices обобщава логиката на властта:
«Сърбия придоби тази недостатъчно тествана система за наблюдение от китската Huawei чрез таен договор, без предварително установена правна основа за използването й, без определяне на необходимостта и пропорционалността, и без оценка на въздействието върху правата на гражданите.»
Цената на мълчанието
Изграждането на инфраструктурата за наблюдение съвпада хронологически с нарастващата вълна от протести в Сърбия — особено след ноември 2024 г., когато срутването на покрива на гарата в Нови Сад уби 15 души и предизвика масови антиправителствени демонстрации.
Вучич обяснява протестите с «хибридна война», ръководена от западни разузнавателни служби и НПО. Технологичната инфраструктура за наблюдение се представя публично като инструмент за борба с престъпността и тероризма. Критиците твърдят, че реалната цел е различна — и доказателствата, събрани от Amnesty International, RFE/RL, Foreign Policy, New Statesman и Balkan Insight в продължение на години, рисуват картина на система, проектирана не да защитава гражданите, а да ги контролира.
