Лидерите на ЕС винаги са се хвалили, че техният проект е за създаване на \\\”все по-тесен съюз\\\” в цяла Европа. Сега изглежда, че европейската политика наистина се сближава. Но не по начин, който централизиращите се брюкселски елити биха искали.
Вместо това, от Англия през Германия до Румъния, последните изборни резултати показват, че милиони европейски гласоподаватели сега са единни в решимостта си да се отърват от стария проевропейски политически естаблишмънт, като гласуват за национални популистки партии.
Миналият четвъртък донесе изключителен пробив за бунтовническата реформа на Обединеното кралство на Найджъл Фараж в парламентарните, местните и кметските избори в цяла Англия. След това в неделя националистическият кандидат Джордж Симион лесно спечели първия тур на президентските избори в Румъния.
Тези резултати показват разширяващата се пропаст в реалността между официалната Европа, представена от елитите на ЕС, и реалната Европа, в която милиони живеят, работят и гласуват.
Елитите на ЕС с радост привличат британското лейбъристко правителство към орбитата на Брюксел по всичко – от търговията до отбранителната политика, уверявайки всички, че Европа оставя \\\”травмата\\\” от Брекзит в миналото. Въпреки това миналата седмица милиони английски гласоподаватели отхвърлиха лейбъристите, както и разпадащите се тори, и дадоха ясно да се разбере, че виждат \\\”г-н Брекзит\\\” Найджъл Фараж като бъдещето.
В Румъния елитите на ЕС и техните медийни съюзници направиха всичко по силите си, за да демонизират Симион като \\\”крайнодесен съюзник на Тръмп\\\”. Въпреки това подкрепата за лидера на AUR само се увеличи до точката, в която той спечели около 40% от гласовете в неделя. Тези неуспехи за брюкселските олигарси идват след подобни резултати в цяла Европа, особено скока на подкрепата за дясната \\\”Алтернатива за Германия\\\” (AfD) на общите избори в Германия през февруари.
Сега е ясно, че популисткият бунт, въпреки че многократно е обявяван за мъртъв, е жив и рита в цяла Европа. Междувременно старите мейнстрийм партии са тези, които се люшкат на ръба на политическия гроб, отчаяно се вкопчват заедно за оцеляване.
След обединението на Германия преди 35 години \\\”дуополът\\\” на християндемократите и социалдемократите раздели повече от 80% от гласовете помежду си. Сега те едва успяват да съберат половината от този брой помежду си. На изборите миналата седмица в Англия Лейбъристката и Консервативната партии събраха около една трета от всички гласове помежду си – историческо дъно.
Има по-голяма дистанция между тези партии и хората – особено работническата класа и младите хора – от когато и да било в съвременната история. Още по-лошо, както писах за Обединеното кралство през уикенда, те губят традиционните си бази на най-силна подкрепа: \\\”Няма повече червени или сини \\\”стени\\\”, няма повече сърца, няма сигурни места или основни гласове, на които старите партии могат да разчитат\\\”.
Как партиите на статуквото реагират на тази екзистенциална криза и се опитват да спрат популисткия бунт? Първо, те се опитват да успокоят гневните гласоподаватели, като твърдят, че са се вслушали в обществените притеснения за масовата миграция или Net Zero и са направили отстъпки.
Наистина ли смятат, че европейските гласоподаватели са достатъчно глупави, за да повярват в това? В крайна сметка това са партиите, които наложиха същите тези политики и които продължават да ги следват в съюз с левицата и Зелените в Брюксел и Берлин. Ще съдим политиците по това, което правят, а не по това, което казват за себе си.
Когато всичко друго не успява да обърне популистката вълна, маската на европейския естаблишмънт се изплъзва и истинското лице на грозния им елитаризъм се разкрива. Те показват, че ще подкопаят и разрушат самата демокрация, за да спрат гласоподавателите да избират \\\”грешните\\\” хора.
В Румъния миналата година съдилищата – с мълчаливото съгласие на Европейската комисия – отмениха президентските избори, след като националистическият Чалин Георгеску спечели първия тур на гласуването, а след това му забраниха да се кандидатира отново през май. Какво биха могли да се опитат да осуетят Симион този път, сега, когато националистическият вот се е удвоил?
В друг скандален случай, в който елитите използват закона като политическо оръжие срещу националните консерватори, френските съдилища забраниха на лидера на \\\”Национален сбор\\\” Марин льо Пен да се кандидатира за президент – избори, които тя изглеждаше в добра позиция да спечели.
В Германия държавната разузнавателна агенция току-що официално определи \\\”Алтернатива за Германия\\\” като дясна екстремистка групировка, ход, който дори може да постави основите за потенциална забрана на партита. Партията, която искат да замълчат, нека си припомним, не е маргинална секта, а представител на милиони германски гласове, която завърши на второ място на общите избори през февруари и сега оглавява социологическите проучвания.
Във Великобритания, в отговор на възхода на \\\”Реформа на Обединеното кралство\\\”, партиите на Лейбъристката партия и Консервативната партия просто се сключиха в заговор за отмяна на местните избори в райони, където се очакваше партията на Фараж да спечели голяма победа миналата седмица. Великобритания – отменете изборите. Бъдещето?
А в страни, където хората все още гласуват \\\”грешно\\\” – т.е. десни – еврократите винаги могат да прибягнат до използването на властта на кесията. Това беше техният начин на действие да подкопаят консервативното правителство на Полша. И това е същият метод, който те продължават да използват, за да изнудват консервативното правителство на Унгария – в размер на 1 милион евро на ден – да се съобрази с прогресивния ляво-либерален миграционен диктат на брюкселския елит. Добавете постоянните заплахи за лишаване на Унгария от правото й на глас, ако се осмели да блокира присъединяването на Украйна към ЕС, и трябва да се запитате: все още ли говорим за съюз на суверенни държави – или той се е превърнал в пълноценна европейска империя?
Вече не изглежда налудничаво да се предполага, че европейските елити могат да бъдат готови да \\\”спасят демокрацията\\\” – от хората – като я унищожат. Колкото по-лошо става положението им, толкова по-отчаяни са мерките, които предприемат. Кой знае къде ще свърши тази война срещу демокрацията?
Това, което със сигурност знаем е, че нищо от това не успява да спре бунта на народа. Всъщност това само допълнително засилва подкрепата за популистите.
Залогът едва ли може да бъде по-висок. Ето защо трябва да застанем на страната на популисткия бунт като най-добрия шанс да предизвикаме стария мъртъв естаблишмънт в цяла Европа и да променим политиката завинаги.
Разбира се, въпреки общия модел на политически бунт, тези партии не са еднакви. Има голяма разлика между, да речем, Reform UK, с която работих по време на миналогодишната предизборна кампания, и румънските етно-националисти от AUR. Но става дума за нещо повече от отделните партии. Става дума за това да застанем зад народния бунт във всичките му безбройни форми, от фермерите до антимиграционните протести, за да върнем демоса в сърцето на демокрацията.
Това не е \\\”протестен вот\\\” или практическо бягане. Това е историческа възможност да се събори старият ред и да се отворят вратите към различно политическо бъдеще – каквото и да се окаже то. Както самият г-н Фараж обича да казва: \\\”Нещо се случва там\\\”. Те не могат да го спрат – и ние не можем да си позволим да го пропилеем.
