По времето, когато Калоян Ромеубиецът царства в България, Византийската империя е във финалната си политическа криза. При обречената династия на Ангелите не само България връща своята държавност, но и въвлечената в династическата война пета колона на западната аристокрация и търговска класа успява да насочи Четвъртия кръстоносен поход към Византия. Вместо да освобождават Божи гроб в Йерусалим западните рицари организират грабителска венецианска търговска война, превземат Константинопол на 13 април 1204 и го разграбват при съотношение на силите един нападател към двеста обсадени. Византийците масово напускат града и от около половин милион население в него остават петдесет хиляди гърци. На този ден Византия загубва завинаги унитарния си имперски характер и съществуването на централна византийска власт е приключено и в местното, и в западноевропейското съзнание. Създадена е новата Латинска империя с първи император Балдуин Фландърски, който има нещастието да се срещне на бойното поле при Адрианопол точно една година по-късно с цар Калоян, който унищожава рицарската армия, използвайки куманска лека конница и пехота, въоръжена с куки. Калоян пленява Балдуин, за което уведомява папа Инокентий III, фанатичен враг на катарите, чиято ерес е непосредствено свързана с българските богомили. Падането на Константинопол окончателно разделя източното православие от римокатолицизма и за пореден път показва, че вътрешните религиозни конфликти са по катастрофални от войните между глобалните религии.
