Но ППДБ според мен се оказаха отново в ситуация на заобиколени от историята. То на тях това не им е за пръв път. Това по-скоро е правило, отколкото изключение. От 2001 година тази общност, това твърдо якобинско ядро на революцията от 89-та година, то винаги се оказва излъгано и в целите си, и в резултатите. Царят когато дойде, те си поставиха за задача да унищожат Царя с не знам защо логиката, че ако унищожат Царя, ще дойдат те. И положиха всички усилия в продължение на 8 години да унищожат Царя, накрая успяха. И дойде Бойко Борисов.
След това дадоха всичко от себе си да унищожават Бойко Борисов. Ту се коалираха, ту го унищожаваха. Двайсета година – огромен протест. 21-а дойде и се появи Слави Трифонов. И те пак останаха отстрани.
Сега пак милионни протести, всякакви такива. Те не бяха милиони, казвам го малко с ирония. Те бяха достатъчно големи, обаче. И изведнъж се появи Румен Радев.
Те не са това, което беше 89-та година, нито каквото беше 2001 г. Някак си несъзнателно влязоха в съвременния европейски дебат на страната на европейската левица. И то в нейните най-радикални форми. А в същото време твърдят, че са десница. Което според мен също ги обърква в много ситуации. Защото когато нямаш изяснена идентичност сам за себе си, много трудно можеш да се движиш адекватно във времето и пространството, при положение, че самият ти не знаеш кой си.
Няма проблем първата и втората политическа сила да направят коалиция. Това се случва на много места, във всякакви ситуации. Проблем е обаче, когато втората политическа сила вземе цялата изпълнителна власт и каже на първата: «Сега вие ще ни подкрепяте, понеже ние сме миропомазани от някаква висша сила, не по линията на това, че си избран, че някакви хора са ти гласували доверие, а просто защото така се чувстваме, чувстваме се по-възвишени от вас». Естествено, че на деветия месец този, който те подкрепя и преди това е спечелил изборите, ще му дойде до гуша от теб, особено когато и след като си получил всичките некоалиционни позиции, които си поискал, да кажеш: «Абе, освен всичко това, аз искам да имам и външен министър, защото Ники трябва да пътува».
Но те казаха тогава нещо много интересно. Те казват: «Там не трябва да има квоти, трябва да има само независими хора». По техните категории «независим човек» означава техен човек. Ние казваме: добре, ние бихме предложили еди-си-кой. Не може. И то не само за тези позиции, за всякакви позиции. Те казват: «Ние не можем. Той е свързан с ГЕРБ». Да бе, ама вас ГЕРБ ви е избрал. «Той не е независим, той е свързан с ГЕРБ. На нас ни трябват независими, демек свързани с нас». Тази елементарна логика в крайна сметка води до хронично инкасиране на неуспехи.
Тази общност сама по себе си не е нещо извънредно в българския живот. При тях проблемът е, че те страдат от изключително некадърно лидерство. Изключително некадърно. Което ги води от неуспех към неуспех.
Тя, левицата в Европа, е ултралиберална. При Радев не знам това как ще се съчетае. Но това е в някакъв български вариант. И БСП се нарича «Българска социалистическа партия», но според мен тя не е в същността си социалистическа партия. Тя е една, в най-добрия случай, социалдемократическа партия. Аз мисля, че Румен Радев ще се опитва да прави нещо социалдемократическо в неговия български вариант. Вчера като слушах неговата програма, тя много ми заприлича на БСП от времето на Станишев, когато Станишев беше лидер на БСП, защото там например все подчертано се каза, че няма да се пипа плоският данък. Той беше въведен от социалистите. И в същото време ще се борим срещу неравенствата.
Икономическият екип на Радев се състои от хора, които са представители на международния финансов капитал. Аз затова казвам, че ми прилича на Станишев, на БСП от времето на Станишев. Хора с афинитет към международния финансов капитал. Всичките му икономически експерти на Радев бяха представени — кой е работил за глобална компания, кой за Майкрософт, кой за не знам… Но това са хора с глобално мислене и те между другото излязоха с такъв тип послания. Те казаха: «Ние не можем в момента да пипаме данъците, защото това ще създаде проблеми на бизнеса». Аз съм напълно съгласен. Но това не е ляво, а par excellence дясно.
Наистина влизаме в нова епоха, не просто в някаква криза, дори и геополитическа. Ние влизаме в нов международен ред. Очевидно старият се е разпаднал. Новият го няма. Ние седим по средата. Влизаме в период на технологична революция с изкуствения интелект, която 100% ще даде отражение в обществените отношения. Ако се окаже, че след 10 години някакви престижни в момента професии са изчезнали, какво правим с хората, които са ги упражнявали? Това няма да е просто криза, това ще е промяна на обществената ситуация, на обществената нагласа. Може да се стигне до революции.
Аз ходих на Пекинската опера преди две седмици. Колкото един западен човек може да разбере Пекинската опера, която няма нищо общо нито с нашата опера, нито изобщо с нашето разбиране за опера, толкова може да разбере и китайските отношения. Ние може да ги гледаме отвън и да ги анализираме отвън, но това са хора, които чувстват света по друг начин от нас, по начин, който ние не можем да си представим, както и те не могат да си представят как ние чувстваме света.
Аз мисля, че конфликтите все повече ще бъдат по-скоро културни, отколкото икономически. Ще бъдат жертвани икономически цели. Съвременните войни не се водят само за ресурси. Според мен има и културен сблъсък. Той е естествен резултат на това, че хора от различни цивилизации не могат да се проумеят едни други, а пък светът е станал малък и може да се срещнат. А аз затова смятам, че Путин отвори… Не казвам, че даже Путин е сам по себе си някаква причина, но нападението срещу Украйна отвори този въпрос: какви са границите оттук нататък? И като започнете от Тайван, защото според мен е въпрос на време Китай да каже: «Ние ще вземем Тайван». Не са ли се разбрали с американците? С кои други са се разбрали? Това може да стигне от казус като Тайван и Иран, които са в глобален мащаб казуси, до това — какво правим с Босна и Херцеговина? Аз затова казвам, че светът няма да става по-хубав.
Нямаме цел. Държавата няма цел по отношение на културата. Начинът, по който се финансира българската култура, защото аз това гледам, не предполага изобщо да е поставена някаква цел и задача на културата, която се финансира от държавата. Гледа се като на субсидиране, а не като на инвестиране. Субсидиране означава да даваш някой лев, за да не потъне. Инвестиране означава да очакваш някакъв резултат след това. И този резултат при културата, ако има някакви очаквания за резултат, той винаги е финансов, защото Министерство на финансите пишат или предлагат някакви модели, които да са лесни на администрацията — модели на количествен принцип.
Сценичните изкуства. Между другото, ето тема за някой икономист като Любо Дацов. Съжалявам, че е бил вече в U-DIGEST. А сценичните изкуства работят на такъв модел: срещу всеки лев, който си спечелил от продажба на билети, получаваш 4 лева от държавата. Пазарен, голям пазарен принцип с държавни пари! Аз например съм голям противник на пазарния принцип, когато се случва с държавни пари. Ако ще се случва с държавни пари, не би трябвало да е пазарният принципът, а да има някакъв качествен критерий, който може и да е субективен, но не може да е пазарен принцип.
Но те взимат така. И 2023-а година от 150 милиона, които имаше за сценични изкуства по бюджет, те бяха похарчили 180 милиона, тоест 30 милиона дефицит. Аз като станах председател на комисията, вдигнахме ги на 205 милиона, което означава с 30 милиона повече, отколкото сме изхарчили предишната година. Те изхарчиха 260. Значи ти им вдигаш парите и те си увеличават дефицита. Аз ето тази икономическа логика не мога да я разбера. После ги вдигнаха на 220 милиона. Чувам, че има 90 милиона дефицит. Мисля, че Найден Тодоров някъде го чух да го казва. Това означава, че имаш някакъв абсурден модел. Аз не знам как. Как? Не мога да си го обясня.
Оставете сега тези българи. Първо ти ще избереш мъж ли да бъдеш или жена? Е, добре, ако възпитаваме в това, какво правим? Атомизираме. Да ги разделим сега и на полов принцип! Ама ние мъже ли сме, жени ли сме? Очевидно е какви сме. И едните, и другите. Това да изграждаш полова идентичност! Ами тя сама се изгражда, така се родил.
Аз не бях член на външната комисия. Станах после и видях колко е зле с културата и как са им малко парите. Първо като председател на комисията. После, като влязох във външната, се оказа, че там са още по-малко. И иначе ще правим дипломация. Като говорим за ускорена модернизация в армията, както казва Радев, ами дайте да засилим дипломацията малко. Все пак живеем в някакъв свят, който има нужда от дипломати.
Има и още 5 милиона за български частни фирми. Не си спечелил от НФЦ за проект на филм, обаче си събрал пари от частни инвеститори. Правиш филм и също ти връщат. Между другото, филмът «Гунди», който беше най-гледаният филм от последните 35 години, не беше спечелил на сесията на НФЦ, но беше получил инвестицията. Бяха им признали разходи. Все пак държавата беше подпомогнала този филм, който според мен беше хубав, а най-малкото беше доста гледан. Аз мисля, че това е добре, защото стимулира чужди световни компании да снимат в България и такива между другото снимат доста.
А когато го приемахме това 2021-а година, идеята беше дори да се опитаме да привлечем в България Нетфликс, защото те тогава се готвеха да напускат Унгария. Естествено, тогава дойде Ковидът, имаше и други сътресения, пък и тук се сменяха правителства през 6-7 месеца. Но това беше една идея. Ако още съществува такава възможност, според мен трябва да се положат усилия. Ако това се случи, имайте предвид, че ние ще се изстреляме на съвсем друго ниво.
