На 1 септември Православната църква отбелязва Началото на Индикта – Църковната нова година. Именно така денят е означен и в официалния календар на Българската православна църква.
На пръв поглед датата може да изглежда странна. Гражданската година започва на 1 януари, учебната – през септември, а центърът на християнския живот е Пасха, чиято дата се мени всяка година. Защо тогава Църквата е поставила началото на своя годишен богослужебен кръг точно на 1 септември?
Отговорът трябва да се търси едновременно в историята на Римската империя, във византийската традиция и в начина, по който християнството осмисля времето.
Какво е «индикт»
Думата индикт идва от латинското indictio – обявяване, установяване, налагане. Първоначално тя няма църковен смисъл.
В късната Римска империя индиктът е свързан преди всичко с данъчното облагане. Постепенно се установяват 15-годишни индиктионни цикли, използвани като административна и хронологична система. Вместо годината непременно да бъде означавана чрез определена ера, документите можели да посочват коя година от съответния индикт е настъпила.
Тази система придобива особено значение през IV век и остава широко използвана във Византия. С течение на времето началото на индикта се установява на 1 септември, а датата се превръща и в начало на византийската гражданска година.
Именно от византийската традиция 1 септември преминава в православния богослужебен календар като начало на новата църковна година. Гръцката православна традиция и днес определя църковната година като започваща на 1 септември «според византийската практика».
Това е важна подробност: Църквата не е избрала произволно 1 септември въз основа на някакво неизвестно библейско летоброене. Тя е приела вече съществуващото начало на годината във византийския свят и постепенно го е изпълнила със собствено богословско съдържание.
От имперския календар към църковния календар
Това преобразяване е характерно за християнската цивилизация.
Църквата многократно приема съществуващи форми на обществения живот, без непременно да приема техния първоначален смисъл. Така административното начало на годината се превръща в начало на богослужебната година.
След 1 септември постепенно се разгръща целият неподвижен празничен кръг. Показателно е, че първият голям Господски или Богородичен празник след началото на годината е Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември, а последният голям празник преди нейния край е Успение Богородично – 15 август.
Получава се забележителна богослужебна рамка: годишният кръг започва с рождението на Онази, чрез която ще стане възможно Боговъплъщението, и приближава своя край с нейното Успение.
Разбира се, това не означава, че именно поради тази символика исторически е избран 1 септември. Историческата причина е индиктът. Но след като датата влиза в живота на Църквата, целият богослужебен кръг около нея придобива християнско значение.
«Благоприятната Господня година»
Църковното съдържание на 1 септември особено ясно личи от определеното за празника евангелско четиво – Лука 4:16–22.
Христос влиза в синагогата в Назарет и чете пророчеството на Исаия:
«Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година.»
След това Господ казва:
«Днес се изпълни това писание, което чухте.»
Именно изразът «благоприятната Господня година» дава най-дълбокия християнски смисъл на църковното новолетие. Времето вече не е просто последователност от години, сезони и административни периоди. След Боговъплъщението то става пространство, в което се извършва Божието домостроителство за спасението на човека.
Неслучайно това е и едно от основните четива за Началото на Индикта в православната богослужебна традиция.
Християнството променя представата за времето
Тук се крие и съществената разлика между гражданската и църковната Нова година.
Гражданската година измерва времето. Църковната година го освещава.
Чрез богослужението вярващият не просто си «спомня» събития, случили се преди две хилядолетия. В литургичния живот на Църквата той отново участва в тяхната спасителна реалност.
Затова всяка година отново идват Рождество Христово, Богоявление, Сретение, Благовещение, Вход Господен в Йерусалим, Кръстът, Възкресението, Възнесението и Петдесетница.
Исторически тези събития са станали веднъж. Богослужебно Църквата отново и отново въвежда вярващия в тях.
Именно така Българският патриарх Неофит обясняваше смисъла на църковната година: събитията от историята на спасението образуват «гръбнака на годишния богослужебен кръг», който всяка година се обновява на 1 септември и прави християните причастни към извършеното от Бога за човешкото спасение.
Защо тогава празнуваме Нова година и на 1 януари
Тук няма противоречие.
1 януари е началото на гражданската календарна година, но за Църквата денят има собствено богослужебно съдържание – тогава се честват Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики. Българският църковен календар също отбелязва гражданската Нова година, без тя да заменя Началото на Индикта.
По същия начин Пасха има още по-особено положение.
Възкресение Христово е «празник на празниците» и център на целия християнски богослужебен живот, но не е начало на неподвижната календарна година. Около Пасха се организира отделният подвижен богослужебен кръг, докато Минеят – кръгът на неподвижните празници и памети на светиите – започва със септември.
Затова православният календар всъщност съдържа няколко взаимно преплетени ритъма, а не една проста последователност от дати.
Първият светец на новата година
На самия 1 септември Църквата чества и един от най-забележителните подвижници на древното християнство – преподобни Симеон Стълпник, както и неговата майка преподобна Марта. Българският православен календар отбелязва още праведния Иисус Навин и редица мъченици.
Симеон Стълпник се превръща в един от символите на крайното отричане от света заради Бога. Десетилетия от живота си той прекарва върху стълб, отдаден на молитва, като около него се събират огромни множества хора.
Така първият ден на църковната година съчетава две на пръв поглед противоположни неща: времето на света и вечността. От едната страна стои индиктът – някогашният имперски начин да се броят години и данъчни периоди. От другата – светецът, който практически напуска обичайния ритъм на земния живот.
Началото на годината като начало на покаянието
Православното разбиране за новолетие също е различно от светското.
Църквата не посреща новата година просто с пожелание следващите дванадесет месеца да бъдат по-успешни от предишните. Началото на новия богослужебен кръг е повод човек да погледне към собственото си духовно състояние.
В посланието си за църковното новолетие през 2024 г. Българският патриарх Даниил постави ударението именно върху вътрешната промяна – към доброто, истината и светлината – като смисъл на началото на Църковната година.
Това показва и фундаменталната разлика между двата календара.
Светският календар казва: изминала е още една година.
Църковният календар пита: какво направи с времето, което ти беше дадено?
За християнина времето не е безкраен ресурс. То има начало, има край и има цел. Всеки нов годишен кръг е още една дадена възможност за покаяние и приближаване към Бога.
От 1989 г. – и ден за молитва за Божието творение
В съвременната православна традиция 1 септември придобива и още едно значение.
През 1989 г. Константинополският патриарх Димитрий обявява първия ден на църковната година за ден, посветен на молитва за опазването на природното творение. Оттогава тази тема трайно присъства в посланията за Началото на Индикта.
Това също се вписва в древната идея за новолетието: човекът благодари на Бога не само за собственото си време, но и за света, който му е поверен.
Не просто друга дата за Нова година
Следователно 1 септември не е православен вариант на светския 1 януари.
Исторически датата идва от римско-византийския индикт. Във Византия тя става начало на годината, а Църквата приема тази календарна рамка и я преобразява.
Християнският смисъл вече е друг.
На 1 септември започва новото преминаване през годишния кръг на свещената история – от Рождеството на Божията майка през Рождеството и Кръщението Христови, Кръста и Възкресението, Възнесението и Петдесетница, до Успението на Пресвета Богородица и отново до прага на новия индикт.
Затова църковната година не е просто начин да се броят дните.
Тя е начин земното време да бъде съотнесено с вечността.
И точно в този смисъл на 1 септември Църквата не просто обръща още една страница от календара, а отново възвестява «благоприятната Господня година».
