Ескимосският обичай «ареодярекпут», тоест размяна на съпруги за известно време, има своите корени в древни времена. Учените смятат, че той е възникнал още по времето, когато Евразия и Северна Америка са били свързани с провлак, а Чукотка е била едно цяло с Аляска.
Произход и разпространение на обичая
Сравнително наскоро «ареодярекпут» се е практикувало от много северни народи, но днес този обичай почти не се среща нито сред народите на Сибир, нито сред ескимосите от Аляска и Северна Канада. Необходимостта от размяна на съпрузи изчезнала с появата на цивилизацията в най-отдалечените лагери и села и постепенно древният обичай станал част от историята.
Но сравнително наскоро, в средата на 20-и век, такъв обмен изигравал много важна роля в живота на народите на Арктика. Животът на ескимосите е изпълнен с много трудности. Изключително ниските температури, лошото хранене, лошите санитарно-хигиенни условия, липсата на медицински грижи — всички тези фактори оказвали значително влияние върху репродуктивната способност на жената.
Защо обичаят е бил необходим
Периодът, в който една ескимоска можела да ражда деца, бил много кратък и създаването на потомство в ескимосските семейства винаги е било важна задача. Ако съпругата не можела да даде на съпруга си дете, той наемал съпругата от приятел и обратно, жената можела временно да се премести при друг мъж, ако нейният глава на семейството не можел да я зачене.
Деца без предразсъдъци
Децата, родени в резултат на такъв обмен, се считали в семейството за също толкова законни, колкото и техните собствени, без ни най-малко предразсъдъци. Семействата на ескимосите винаги са имали специално отношение към децата, така че в лагерите никога не е имало сираци. Родителите се считали за хора, които са отгледали бебето, а фактът на раждане нямал значение.
Това се дължало на факта, че в семействата на северните народи е имало много висока детска смъртност и всяко дете, и особено момче — бъдещ ловец и хранител — е струвало злато. Вярванията на ескимосите ги насърчавали към продължаване на рода — липсата на поне едно дете в семейството се смятало за сериозно нещастие.
Отвъдният живот и значението на потомството
Ескимосите вярвали, че след смъртта, в задгробния живот, ги посреща дух под формата на стара жена. Тя питала дали починалият е оставил потомство на земята, преди да отиде в другия свят. След като получела утвърдителен отговор, жената пускала душата на ескимоса в голямо иглу, където починалите му роднини винаги се хранели с прясно месо, но ако починалият нямал деца, възрастната жена го хвърляла в ледено езеро, където трябвало да страда до края на времето.
Синовете като приоритет
Друга причина за обичая «ареодярекпут» било желанието да имаш синове. Момчетата са били ценени по-високо сред народите на Севера, отколкото момичетата, тъй като те са били бъдещи хранители. Ако съпругата на ескимос му раждала дъщери отново и отново, той трябвало да я даде за известно време на съсед, който имал синове и следователно бил по-успешен в зачеването.
Генетично разнообразие и междуселищен обмен
Имало е и причини от по-глобален мащаб. Ескимосите, които не са били запознати с генетиката, разбирали, че браковете, сключени в продължение на десетилетия в рамките на един малък лагер, водели до израждане и постепенно изчезване. Голямата изолация на селата, които често са на няколко дни път едно от друго, затруднявала намирането на булки.
В тази връзка се практикувало междуселищна размяна на съпруги — ескимос качвал жена си в шейна или каяк и я откарвал на десетки километри, за да я размени временно с жена от друг клан и да осигури прилив на свежа кръв в нейния лагер. За същите цели в старите времена ескимосите, чукчите и евенките предлагали жените си на непознати, които посещавали селото. Чувството за притежание на жената и още повече ревността бяха нечуван лукс в Арктика, където само млади, силни и здрави ловци и домакини с добър набор от гени можели да осигурят съществуването на лагера.
Отвъд размножаването: побратимяване и подкрепа
Те също така разменяли съпруги като братство. След като давали жените си един на друг за известно време и още повече, че получавали деца от тях, ескимосите се обвързвали с връзки, които понякога се оказвали по-силни от семейните. Често съпругите се разменяли многократно, след което се образували така наречените «сърдечни групи», обединяващи няколко семейства с мъже, жени и деца на различна възраст в уникални общности.
Особено трябва да се отбележи, че функциите на «съпругата за обмен» не се ограничавали до раждането на потомство. Жената вършела цялата обичайна работа за домакиня: шиене и ремонт на дрехи, екипировка и оръжия, приготвяне на храна, грижа за деца и възрастни хора.
Обичаят на общуване със съпруги бил много полезен при многодневен лов, когато ескимосът вземел жена си със себе си и отивал на риболов на дълги разстояния в тундрата или на отдалечени острови. Ако собствената му жена била болна или се грижела за малко дете, жена, взета назаем от другар, напълно я замествала в кампанията, изпълнявала домакински задачи, помагала да се нарязва плячката и осигурявала топлина и обич в студените полярни нощи.
Колкото повече «съпруги» имал един мъж, толкова по-голяма тежест имал в обществото. Тези, които пренебрегвали обичая за размяна на съпруги, изглеждали странни в очите на сънародниците си и често били изгнаници и постоянни обекти на подигравки.
Обичаят днес
Днес «ареодярекпут» е остарял. Мощните моторни шейни, моторните лодки, радиокомуникациите и интернет направиха света на ескимосите по-компактен и сега човек не трябва да рискува живота си и да прекарва седмици на път, за да ухажва момиче от друг лагер. Християнството оказва сериозно влияние и върху обичаите на северните народи, които почти изместват местните езически култове в много области.
